Категория: Миш-маш

Защо ги правят кантарите стъклени? Мен ме е страх да се кача… Не стига че съм дебел, ами и нарязани крака само ми липсват…

Драма… качих се на кантара, а той вика „Единия да слезе!“

Днес попаднах на стари архивни папки с интересна за размисъл информация. Телесните мазнини! Спомням си причината, поради която търсих тези снимки. Преди време, аз си представях телесните мазнини като одежда. Един вид покритие на тялото. Свалил съм интересни снимки, за да си представя правилно картинката и съм ги запазил. Както и една „статийка“ на Добри Делев по повод „омазняването“.

Това изображение е скенер на женско тяло тежащо 113 кг(вляво) и друго с 54 кг(вдясно).  Размерите на сърцето, червата и стомаха са сериозно увеличени.  Костите практически са променили позицията си в пространството, а течността между черепа и мозъка е по-голямо количество.

Спешно се налага да спрем с „романтизирането“ на затлъстяването. Това не трябва да бъде приемано за нормално, това е сериозен здравословен проблем, който се разпространява с изключителни темпове, а лекуването му става бавно и мъчително. Хората с наднормено тегло в USA са 36.5%, а тези със сериозно ниво на затлъстяване – 32.5%.

Изричането на истината е лукс, който не можем да си позволим да не получи гласност! Да сме толерантни към толкова сериозен проблем, причиняващ огромни щети върху човечеството като цяло, понякога дори с фатален край, е непростим грях.

От профила на Добри Делев

Силно впечатлен от думите: „течността между черепа и мозъка е по-голямо количество“ – предполагам и вие се замислихте, при това положение, може ли той (мозъкът) да функционира пълноценно.

Още интересни снимки свалени от интернет. Няма какво да ги коментирам…

• 

• 

• 

• 

• 

Споделям това зщото е леко поучително, въпреки че е малко засрамващо… великия bgtrener  вече втора седмица има походка, нещо средно между Пинокио и Трипео (3PO – Star Wars) и защо – защото реши да се направи на голям герой и от първия ден, в който реши да влиза във форма, се впусна в титанични (за него) натоварвания J ихааа… говоря за себе си в трето лице! Брей, брей, брей! И тъй де, още от първия ден, след като реших да възобновя сайта, след има няма двайсетина години пауза, както подобава, реших да започна с чудеса. И така, на лично тегло 127 килограма, след година и половина почти нулеви натоварвания (след ковида), реших направо с голямата кошница да тръгна на пазар – 5 километра тичане (то и вървене щеше да ми е много). Както и да е… направих го… къде вървях, къде лазих, къде се търкалях (за по-голяма скорост)… финиширах… време 45:33 и те така… това беше на 9-ти март, сега сме 26-март, коленете ме скъсват и скоро не ми се вярва да потичам. Слава Богу мога да се раздвижвам с домашни упражнения с тежести, но нищо свързано с клек или подскоци. За един героизъм, две седмици… а може и повече в бокса. Да ми е честито! Историята завършва със думите „Не правете това у дома си!“, щях да кажа, ние сме професионалисти… ама надали J

Пийте си витамините и мислете с главите си! Ваш Патиланчо – Веселин Казаков