Категория: Миш-маш

Дискомет… Сещам се за друга дума… ползвана в парламента… ама ме е срам да я напиша 🙂 До къде стигна тоя парламент? Да се срамуваме, да цитираме обитателите му. Опааа… трябва да сложа червена точка, казах нещо за политика.

Правя този пост, защото обещах в предния, да „пусна“ малко снимки, а не само голи приказки. Снимките не са голи! Няма да правя „преди-след“, то вече се изтърка, а с новите технологии… кой ли им вярва на такива снимки?

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

И още нещо… така и така съм влязал в контрол панела… да си кажа… качих няколко килограма по празниците и по време на очните, ама на кого ли му пука 🙂

Днес 8. януари станах на 48 зими… биг диел, както се казва на нов булгарски език. 🙂 Повечето хора си правят равносметка по нова година, аз след Богоявление и Йордановден 🙂

Имам голям мерак (още една хубава българска дума) да се похваля с нещо голямо, ама Ц!

Тази година не участвах на състезание (агейн)… Но поне започнах да потренирвам. Миналата 2023 писх за пробуждането ми от дългия многозимен сън и съм щастлив, че това не беше временно състояние, а цялата година си тренирах малко по малко, но редовно.
И да се знае, за многозимния сън – Ковида е виновен! Не съм виновен аз!

дата	01.12.2022	30.03.2023	08.01.2024
Tегло	126.1	122.0	115.7
BMI	36.5	34.9	33,1
FAT%	30.5 %	32.3%	28,5%
Вода%	49.7	47.8	50,9
Мускули Kg	83.3	78.5	78,8
Боди индекс	3	3	3
Стареене…	61	62	59
Вътр. FAT	16.0	16.5	14.0
pH	5.0-5.5	5.5-6.0

Резултатите говорят сами за себе си… Намалени телесни мазнини, запазена мускулна маса, а и метаболитната възраст е „леко“ променена.

Пролетта боледувах „добре“ и се отдадох на мързел с оправдание, та лятото на 2023 беше много „тежко“… изпуснах килограмите до 127-128. Срамът е малък, неудобството огромно. Голямо пъшкане беше… особено когато обувах чорапите и връзвах обувките, защото повишените киолограми са си килограми, но и гъвкавостта изчезна. Така де, картинката няма какво да я описвам повече. Това което писах за „клакането със щеки“ не беше шега.
Сега мога да се похваля с 30 до 40 клека в серия без проблеми. Може да ви се струва смешно, но това е положението 🙂
Ако се погледне таблицата така, напредъка в последните 6 месеца е добър. От лятото до Рождество 12 килограма свалени, без драматични диети и усилия. Домашни тренировки и леки потичквания (предимно на място, когато е студено и не става за навън). Дано успея да запазя този темп с по два килограма на месец надолу. Но не е голяма драма 🙂

Тичането е дори по-трагично… 400 метра вече е над 2 минути. Вярно е, че си замервам на пляната, не е възможно да си пусна добре крачката защото има буци, но това са оправдания. Радвам се, че на тези килограми мога да направя 2 – 3 по 400м, за удоволствие.

От спортните отчети, най-обнадеждаващ е, че имам къде да си тренирам гюле и диск. Намерих си удобно местенце, на поляната (вече споменах за нея) и си мятам и си тласкам на воля. Състезание като вляза в група М50 😉 дай, Боже!

Успешна година на всеки, който е попаднал случайно на блогчето. Както винаги споделям само успехите, за другото си мълча 😉

Към писанията ще кача и малко снимки… ама друг път 🙂

Писта „Завоя на парка“ – Вторник 13 юни 2023 (ауууу, като дневник става) направих първото сериозно тичане след приключението с болниците (ковида септември 2021). Защо не ръкопляскате? Минаха почти две години (без два месеца), откакто не съм спринтирал. Като изключим и злощастната изява през март с опита за крос, 5-те километра (писах за него вече тук), това е първото сериозно тичане от почти вече две години. Така де, започвам отдалеч с оправданията 🙂 та като публикувам времената да се червя много. Нали разбрахте, бях болен и затова така… не е защото съм дебел… нееее, ама моля ви се! 🙂
Пистата – „Завоя на парка“ 🙂  – пускам това постче за да опиша пистата, на която тренирам спринтовете. За самото тичане нямам какво да кажа или по-скоро имам малко да кажа – доволен съм, дадох по-добро време от очакваното от мен, това е. А, да и не можах да си намеря хронометъра (смятайте откога не съм тичал).

п.с… хронометъра си го намерих вече 🙂 батерията сменена, готов за работа (повече от мен готов).

Ще си кача и времената… не, че са нещо кой знае какво, но не се срамувам, имайки в предвид „формата“ в която съм 🙂 по-скоро за търкаляне отколкото за тичане. И все пак, ще си ги публикувам времената за сравнение. Честно казано и едно предизвикателство може да пусна 🙂 Да се съберем за „по каса бира“ за най-доброто време… то, не че някога се е купувало каса бира, то има ли още каси… ама така е думата. 🙂 Все ще се намери някаква награда 😉 (за спомен да остане).

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Тази седмица – скримно! Кантара не ме зарадва. Килограмите са едни и същи. То, честно казано, цялата седмица беше един компромис, така че съм доволен. Постни дни имаше, но 24 часа гладуване нямаше. Потренирах… но леко. И все пак имам нещо позитивно – стесних колана със сантиметър-два. Значи все пак вървя в правилната посока. Наблегнах на стреча последните две седмици и вече си завързвам обувките сам 🙂 Шегувам се, но свободата на движенията се усеща. Много е приятно да поставиш длани на земята, без да сгъваш коленете. Отдавна не бях го правил.

И те така… малки крачки за един човек, гигантски скок за човечеството 🙂 Пийте си витамините и… забравих си репликите…