В предния пост писах, че имаше времена, когато правех тренировки по 10 тона на метър за час… какво да кажа 🙂 Върнах се! (почти)
Последната тренировка направих 10,8 тона на метър за час (само фучеджи вдигане). Изключително съм горд от постижението си! Може да е нищожно за някои, но за мен си е достойно.
Следващата ми цел, ще е да си го върна до край (постижението де), за да е напълно в “десетката” трябва да изглежда така… цялата тренировка е 1 час и включва: 150 фучеджи опори или лицеви опори ( 3 серии по 3 минути); 3 серии по 7 минути (фучеджи вдигане, където трябва да направя 8-10 тона на метър); стреч между сериите и 100 коремни преси за десерт. Лесна работа 🙂 На 35 години го можех… Ако и на 50 го направя… Ухааа!
Днес трябваше да правя фучеджи вдигане и стреч, но бях много уморен и най-вече разсеян, затова реших, че е по-добре да потренирам нещо за удоволствие – тичане на място, фучеджи опори и коремни преси. Тренировката е – две обиколки на пистата, лицеви опори, коремни преси, пак обиколки и т.н., но в зимни условия и наднормено тегло, тя се превръща в тичане на място, фучеджи опори и коремни преси.
Тренировката е точно един час! 30 минути тичане, 200 фучеджи опори, 100 коремни преси. Надявам се някой ден, да мога за удоволствие, да пробягам за един час 5 километра с 200 лицеви опори и 300 коремни преси, но за сега и на това съм доволен, даже много. Преди 3 години едвам се качвах до четвъртия етаж (с една почивка), можех да направя едва 2-3 клека и то със щеки, лицеви опори 0 (нула), коремни преси дори не опитвах.
А що се отнася до тази тренировка – тичане на място 5 минути (по часовник) – 5 минути упражнения (40 фучеджи опори, 20 коремни преси). И така се редуват 1 час. Леко и с удоволствие. Утре ще си направя тежката тренировка с фучеджи вдиганията. Ако съм в кондиция ще се помъча да си подобря постижението за 1 час – целта е 5 тона на метър за час ( а имаше времена с по 9т. и се борех за 10т.). Ако не съм в кондиция (имайки предвид, че съм нощна смяна довечера) – тренировката ще е фучеджи вдигания с по-леки тежести, без да се напъвам за рекорди, а в почивките ще си правя упражнения за удоволствие (за ръце и рамене). Но… ще видим утре 🙂 Ако се получи да си подобря постижението, ще се похваля, ако не ще си мълча засрамен 🙂
Звучи като реклама… Не е! Знам, че не трябва да се споменават търговски марки (особено ако не са си платили), но когато е така, така си е 🙂 Няма да си кривя душата, обичам Швепс с вкус на грейпфрут. Само той и Тоника си останаха с вкус подобен на детските ми спомени. “Златен портокал” вече няма… има само “портокал”, а цената му е като да е златен. Това е друга тема. Фанта портокал, донякъде го докарва на вкусът от детството, но донякъде. Казах ли, че обичам газирано безалкохолно? Да? Че кой не обич? Има хора, които обичат и такива, които лъжат себе си и околните, че не обичат. Това, че трябва да го избягваме е факт. Не е полезно, да. Има много захар, да… въглеродрн двуокис, да… подсладители, оцветители и какво ли не още, то никой не знае, какво точно има вътре… Но пък е вкусно! Знаете ли колко процента е натуралния сок в газираните напитки? Въобще гледате ли етикета? Преди време излезе таблица, в която бяха сравнени различните “Фанта портокал” във всяка държава и процентите натурален сок, които се съдържат.
А, да… да се върна на темата! На снимката (буркана) се вижда сока от три грейпфрута. Е, добавих си и малко захар. Може вместо захар, да се направи с мед, по-здравословно ще е, но медът променя вкуса. Този елексир в буркана (700мл) смесен с литър газирана вода… ммммм… за по-здравословно мислещите – изворна естествено газирана минерална вода 🙂 за мен – каквато има. Без консерванти, без оцветители, без захар (ако е с мед), без добавен въглероден двуокис (ако е естествено газирана содата)! А процентите натурален сок – на вкус! За мен лично, в зависимост от добавената захар (или мед), около 30-40% концентрация е перфектно!
Хората се хвалят със своята зимнина, аз със моите билки. Днес сложих 200 грама Бабини зъби в литър домашна отлежала ракия, да се накисне за 40 дни. След това ще филтрирам и ще се похваля. Това е вече третата доза, която си приготвям по този начин. Ползвам по 10-20 капки на ден, така че последната доза ми стигна за година и повече. Когато е готова тинктурата ще се похваля. Ще пиша по-подробно как и за какво я използвам. Да, знам че една седмица е достатъчно да се „кисне“, но аз винаги си я приготвям по 40 дни (Едно си баба знае, едно си баба бае).
Пълня буркана не повече от 3/4, може и по-малко, за да има място за алкохола. Билката се накисва и заема целия буркан (както се вижда на снимката). Оставям го за 40 дни на тъмно и хладно място (не студено – хладно). По веднъж на ден (ако не забравям) разклащам.
Дълго мислих, преди
да публикувам този пост… това което ме подтикна днес е една снимка, която
беше качена във фейсбук, на която се виждат двама възрастни (65+) с невероятно
релефни и оформени мускули, перфектна кожа, изправена стойка, виталност…
Снимката е от профила ми във Фейсбук, но по-долу в поста има линк към оригиналния източник.
Тази снимка наистина
привлича вниманието, както на хора в добра форма, така и на хора мечтаещи за
такава физика. НО…
Ще продължа с един
любим грузински тост:
Той звучи така: – Моя дядо казваше: “Имах желание да си купя къща, но нямах
възможност. Имах възможност да си купя коза, но нямах желание.” Нека нашите
желания винаги съвпадат с нашите възможности!
Но постигането на
тази форма не е за всеки! Не въпрос само на желание и възможности (финансови и
времеви), въпрос е на здраве и генетика. Знам, че това е оправдание, за
мързела, на много хора. Истината е някъде по средата. Истината е, че тази форма
е постижима за един на хиляди, а нужните усилия и средства (финансови, времеви,
медицински) са огромни. Тази снимка, се предполага, че мотивира хората.
Напротив, тя отказва много хора от преследване на своите желания, защото
подсъзнателно всеки знае, че точно така няма да изглежда, каквито и усилия да
приложи… а има това желание.
Да оставим настрана
факта, че тази снимка е плод на изкуствен интелект… или да не го оставяме!
Сигурен съм, че тя е пробудила, у вас доста страсти, завист, възхищение, Желание
за промяна, а дори не е реална цел, а плод на алгоритъм, форма почти невъзможен
за постигане от човек. Проблема е в това, че с подобни снимки (било то на
реални хора) се поставят стандарти, които всички искат да следват, но малцина
постигат. Така се насажда чувство на малоценност сред хората, които не могат да
постигнат това, дори след като са вложили значителни усилия. Това е като
моркова, който виси пред носа на магарето и колкото бързо да тича, няма да го
достигне. За няколко дни тази снимка беше споделена от много приятели в
интернет, като пример за мотивация на трениращите. Никой дори не се замисли –
истинска ли е? Но посланието не е „мотивация“, а в повечето случаи „отчаяние“ –
„Мамка му, какво не ми е наред, че не постигам това, макар че се съсипвам от
диети и тренировки?“
Ето как става: https://x.com/simonsaysdrip/status/1878024718415970476?mx=2
Истината е, че ние
сме изключително лимитирани от генетиката (няма да влизаме в теория на
конспирацията, че тя може да се промени с определени методи). За обикновения
човек генетиката е лимит, който е до живот. Това е! Целта на моята програма е
да “изстискам” максималното от моите физически възможности, съобразено с моите
финансови, времеви и генетични ресурси. Имам самочувствието, че знам моите
лимити и моите възможности, и знам, че с времето много неща се промениха.
В по-предния пост, за
целите на моята програма, казах подробно “защо” и “как” си ги определих, кое е
реално и кое в областта на пожелателното, сега само ще вметна, че красивата
форма беше от почти последните отбелязани. Здраве, функционалност, виталност,
сила, издръжливост, гъвкавост, бодрост и т.н. Бяха много по-напред в списъка с
желаните цели на програмата. Естествено добрата визия няма да закъснее. 99%
сигурен съм, че няма да постигна този релеф и форма с тази програма. Знам това
от незначителния ми опит като състезател по културизъм. Постигането на такава
форма е огромен труд, голяма инвестиция в храненето, лишения, скъпо
възстановяване и понякога дори опасно.
