Дълго мислих, преди да публикувам този пост… това което ме подтикна днес е една снимка, която беше качена във фейсбук, на която се виждат двама възрастни (65+) с невероятно релефни и оформени мускули, перфектна кожа, изправена стойка, виталност…
Тази снимка наистина привлича вниманието, както на хора в добра форма, така и на хора мечтаещи за такава физика. НО…
Ще продължа с един
любим грузински тост:
Той звучи така: – Моя дядо казваше: “Имах желание да си купя къща, но нямах
възможност. Имах възможност да си купя коза, но нямах желание.” Нека нашите
желания винаги съвпадат с нашите възможности!
Но постигането на тази форма не е за всеки! Не въпрос само на желание и възможности (финансови и времеви), въпрос е на здраве и генетика. Знам, че това е оправдание, за мързела, на много хора. Истината е някъде по средата. Истината е, че тази форма е постижима за един на хиляди, а нужните усилия и средства (финансови, времеви, медицински) са огромни. Тази снимка, се предполага, че мотивира хората. Напротив, тя отказва много хора от преследване на своите желания, защото подсъзнателно всеки знае, че точно така няма да изглежда, каквито и усилия да приложи… а има това желание.
Да оставим настрана
факта, че тази снимка е плод на изкуствен интелект… или да не го оставяме!
Сигурен съм, че тя е пробудила, у вас доста страсти, завист, възхищение, Желание
за промяна, а дори не е реална цел, а плод на алгоритъм, форма почти невъзможен
за постигане от човек. Проблема е в това, че с подобни снимки (било то на
реални хора) се поставят стандарти, които всички искат да следват, но малцина
постигат. Така се насажда чувство на малоценност сред хората, които не могат да
постигнат това, дори след като са вложили значителни усилия. Това е като
моркова, който виси пред носа на магарето и колкото бързо да тича, няма да го
достигне. За няколко дни тази снимка беше споделена от много приятели в
интернет, като пример за мотивация на трениращите. Никой дори не се замисли –
истинска ли е? Но посланието не е „мотивация“, а в повечето случаи „отчаяние“ –
„Мамка му, какво не ми е наред, че не постигам това, макар че се съсипвам от
диети и тренировки?“
Ето как става:
https://x.com/simonsaysdrip/status/1878024718415970476?mx=2
Истината е, че ние сме изключително лимитирани от генетиката (няма да влизаме в теория на конспирацията, че тя може да се промени с определени методи). За обикновения човек генетиката е лимит, който е до живот. Това е! Целта на моята програма е да “изстискам” максималното от моите физически възможности, съобразено с моите финансови, времеви и генетични ресурси. Имам самочувствието, че знам моите лимити и моите възможности, и знам, че с времето много неща се промениха.
В по-предния пост, за целите на моята програма, казах подробно “защо” и “как” си ги определих, кое е реално и кое в областта на пожелателното, сега само ще вметна, че красивата форма беше от почти последните отбелязани. Здраве, функционалност, виталност, сила, издръжливост, гъвкавост, бодрост и т.н. Бяха много по-напред в списъка с желаните цели на програмата. Естествено добрата визия няма да закъснее. 99% сигурен съм, че няма да постигна този релеф и форма с тази програма. Знам това от незначителния ми опит като състезател по културизъм. Постигането на такава форма е огромен труд, голяма инвестиция в храненето, лишения, скъпо възстановяване и понякога дори опасно.
Следва продължение: Генетика или не?
