Първи напъни за 2023…

Писта „Завоя на парка“ – Вторник 13 юни 2023 (ауууу, като дневник става) направих първото сериозно тичане след приключението с болниците (ковида септември 2021). Защо не ръкопляскате? Минаха почти две години (без два месеца), откакто не съм спринтирал. Като изключим и злощастната изява през март с опита за крос, 5-те километра (писах за него вече тук), това е първото сериозно тичане от почти вече две години. Така де, започвам отдалеч с оправданията 🙂 та като публикувам времената да се червя много. Нали разбрахте, бях болен и затова така… не е защото съм дебел… нееее, ама моля ви се! 🙂
Пистата – „Завоя на парка“ 🙂  – пускам това постче за да опиша пистата, на която тренирам спринтовете. За самото тичане нямам какво да кажа или по-скоро имам малко да кажа – доволен съм, дадох по-добро време от очакваното от мен, това е. А, да и не можах да си намеря хронометъра (смятайте откога не съм тичал).

п.с… хронометъра си го намерих вече 🙂 батерията сменена, готов за работа (повече от мен готов).

Ще си кача и времената… не, че са нещо кой знае какво, но не се срамувам, имайки в предвид „формата“ в която съм 🙂 по-скоро за търкаляне отколкото за тичане. И все пак, ще си ги публикувам времената за сравнение. Честно казано и едно предизвикателство може да пусна 🙂 Да се съберем за „по каса бира“ за най-доброто време… то, не че някога се е купувало каса бира, то има ли още каси… ама така е думата. 🙂 Все ще се намери някаква награда 😉 (за спомен да остане).

Едно време кляках със щанги, сега със щеки… патерици.

Едно време кляках със щанги, сега със щеки… патерици. Така написано звучи сякаш съм на 50 години… но пък е истина. Днес си купих тези две бамбукови пръчки, за да ги ползвам като щеки. Няма да карам ски, нито ще ходя в планината. Заради голямото тегло, слабата мускулатура и дъъългата липса на раздвижване, когато се опитах да правя дълбоки напади (без щанга разбира се) усещах силна и пареща болка в коленете. Взех си планинарските щеки и с тях упражненията вървят добре, но пък са остри и ми пробиват тренировъчната постелка. Та, на тези две бамбукови щеки, като им сложа по едно топче долу и една малка ръкохватка горе, ще станат първи помощници в упражнения като напади, клекове и други движения, в които имам нужда от помощ. Така е, мешката пречи! Като вляза във форма, ще ги пусна на търг! 😊

Абе… то и в заглавието ще го добавя… патерици за тренировка.

Сега и позитивизма 😊 Немой всичко да е черно! Значи, след като съм стигнал до напади и по-изчзнчени упражнения от обикновения клек, значи програмата върви добре.

Пийте си витамините и си проверявайте пощата! Айде!

И хич да не бива, пак бива!

Тази седмица – скримно! Кантара не ме зарадва. Килограмите са едни и същи. То, честно казано, цялата седмица беше един компромис, така че съм доволен. Постни дни имаше, но 24 часа гладуване нямаше. Потренирах… но леко. И все пак имам нещо позитивно – стесних колана със сантиметър-два. Значи все пак вървя в правилната посока. Наблегнах на стреча последните две седмици и вече си завързвам обувките сам 🙂 Шегувам се, но свободата на движенията се усеща. Много е приятно да поставиш длани на земята, без да сгъваш коленете. Отдавна не бях го правил.

И те така… малки крачки за един човек, гигантски скок за човечеството 🙂 Пийте си витамините и… забравих си репликите…

Имам тяло като на филмова звезда!

Леонардо ДИкапри

Благодаря ти Лео! Вече се чувствам по-добре….

Бате Арни…

Бат Рамбо
И бат Роки

И ТрИволта

Тоя пък няма пари за инструктор…

На Джаки му е позволено, той винаги е бил непукист!

Дизел, Дизел… ама турбото голямо.
Дебели и яростни 11

Стъклен кантар?

Защо ги правят кантарите стъклени? Мен ме е страх да се кача… Не стига че съм дебел, ами и нарязани крака само ми липсват…

Бат Веско на плажа сезон 2023… Че той (сезона) ще е хладен де…

Драма… качих се на кантара, а той вика „Единия да слезе!“