И хич да не бива, пак бива!

Тази седмица – скримно! Кантара не ме зарадва. Килограмите са едни и същи. То, честно казано, цялата седмица беше един компромис, така че съм доволен. Постни дни имаше, но 24 часа гладуване нямаше. Потренирах… но леко. И все пак имам нещо позитивно – стесних колана със сантиметър-два. Значи все пак вървя в правилната посока. Наблегнах на стреча последните две седмици и вече си завързвам обувките сам 🙂 Шегувам се, но свободата на движенията се усеща. Много е приятно да поставиш длани на земята, без да сгъваш коленете. Отдавна не бях го правил.

И те така… малки крачки за един човек, гигантски скок за човечеството 🙂 Пийте си витамините и… забравих си репликите…

Вашият коментар